Демокрацията иска пълни кесии и пълни банки с пари. Не ще вестници и празни приказки ♥ Атанас БУРОВ
~ За мъчно достижимата народна власт по нашите земи
Приказваме за народна власт, за работа, за независимост. Демокрацията е огромен разкош, доста огромен разкош. Тя, демокрацията, е цвете, което вирее единствено на богата, плодородна почва. Не на камънак, не на шубрак. Демокрация в Африка няма. Пустинята ражда пясъци и камъни. Тя не ражда самун.
Демокрацията пораства при хляба. Има народна власт там, дето хлябът е по-мек и по-дебел – като в Англия и Франция, в Америка. Там, където има торбичка цялостна със злато, има и народна власт. Създават се партии. Богатият ги основава. Той позволява на бедния да си сътвори и той една партийка като вашата, комунистическа партийка… Богатият човек търпи прилежащите нему партии и партийки, с цел да балансира с тях, като жонгльора. И в случай че си въобразявате, че ще станете мощни и властни без пари, дупе ви лъже. Какво правеше Рим като завладее една държава – първо й взема сина на вожда за пленник, второ – слага ръка на касата на вожда, трето – взема оръжието, четвърто – оставя народът да се ръководи самичък – по неговите си закони. Да се бие, да се коли – негова си работа. А какво ще направи водач с вързани ръце, водач без пари, водач, чиито наследник е при римляните – яде и пие със синовете на сенаторите. Има прислужници, слугини, има пари в обилие. Вземат от парите на бащата и му дават да разполага, само че от касата на Рим. Той знае, че Рим го учи, Рим го пои и му води матрони. За него Рим става майка. Става касиер. Става банка. А демокрацията желае цялостни кесии и цялостни банки с пари. Тя не ще вестници. Тя не ще празни приказки.
Петко Рачов Славейков през 1879 година е бил най-големият оратор на света, само че не основава партия. Не основава народна власт. Създава я Петко Каравелов, богатият наследник. Чорбаджийският наследник. Човекът, зад който стои зестрата на жена му и капиталът на дедите му, на народа му. Как се сътвори нашата Народна партия? Пак по този начин – от богати хора, от хора с доста пари. Малко пари вършат малко нещо. Многото пари – много нещо. Испания ограби Америка, само че не сътвори народна власт. Защото Англия й взе и парите, и колониите. И тя сътвори народна власт.
Вие, младежите, би трябвало да четете историята откъм паричната й страна, откъм икономическата й основа. А не от политическите й заключения. Те са глупави и наивни. Те не демонстрират това, което е. Показват Хан Крум, че отсякъл главата на император Никифор, тъй като не щял мир – „ не щеш мир – на ти брадва “. Основата е друга – чисто икономическа. Никифор нахлува с голяма армия, опустошава България, ограбва стада, земи, всичко. Влиза в Плиска и отмъква ханската съкровищница. Взема златото на хана. Крум побеснява. Дига народа. Прави засека на императора и му отсича главата. Взел ли си е златото? Не, несъмнено – награбеното се праща незабавно в Цариград. То не се носи. То се придвижва бързо, стремително. Крум е водил първата светкавична война в света. Той прави мълниеносен удар, тъй като е нямал различен излаз. Трябват му пари. Без пари страна не става.
Ние нямаме находища от нищо, с изключение на от недопечен, занемарен човешки труд. Трудът, трудовото образование на индивида, също предстои на обработка, както диаманта. Който и да е елмаз би трябвало да се шлифова, с цел да стане по-красив, по-скъп. Трудът на българина, изключително на служащия, е скъпо заплатен труд. Той би трябвало да се шлифова.
Селянинът за какво не става добър служащ? Защото на него съзнанието му не е в машината, а на равнищата. Той работи гайки или зъбни колела, а мисли за нивката си, за земицата си, за кравката си. Този не става служащ. Той би трябвало да е пролетарий по дух и да знае, че няма нищо друго, с изключение на две ръце и работа, само че работа, плащана от различен. Демократично е да се дават права на индивида, на селянина, на служащия. Но не е демократично човек да не осъзнава и своите отговорности. Правата и отговорностите на демократичния човек вървят дружно, като два коня, като два вола, впрегнати в една кола.
Петко Каравелов пръв подрежда да се вкарат идентични униформи за всички възпитаници, във всички междинни учебни заведения – да няма разлика в облеклата, да има либералност, т.е. тъждество. Българинът все търси тъждество, само че го няма… Равенството на света е една нереалност. Равенство не е имало и няма да има. Свобода ще има, само че тъждество няма да има.
В България демокрацията, за която приказваме, се основава мъчно заради липса на пари. Вожд без пари, еби му майката. Който черпи обилно, той основава партия и другари. Партия се основава на маса, а не на крайник. На крайник се работи. На маса се мисли, на маса се яде, пие се и се кроят проекти. Партия без огромни проекти става котерия. Котерия без пари се изражда в терористична организация. Такава стана и Вътрешна македонска революционна организация на Ванче Михайлов.
Из: „ Срещи с Буров “, Михаил Топалов-Памукчиев, ИК „ Интерпрес 67 “
Снимка: lostinplovdiv.com
